На теб

Много ми липсваш, знаеш ли. Много ми се иска отново да ме чакаш там, където винаги ме чакаше, да те виждам още от втория етаж. Не можах и сбогом да ти кажа, не можах да те видя, макар и толкова малка. Казват ми, че така съм запомнила истинското ти лице. Не знам дали е така. Не го чувствам така. Иска ми се да те бях видяла. Много ми се иска. Рядко мисля за това, почти никога не плача. Последния път направи така че да се върна още веднъж, помниш ли? Знам, че беше ти. Знам, че искаше още веднъж да седна там- при теб. Много те обичам, иска ми се да знам какво си мислеше. Не знам, нямам идея дори какво виждаше...иска ми се да те бях попитала. Да ти бях казала. На други казвах, на теб- не. Сега много ми се иска да го бях направила.  Честно казано, много отдавна си мислех, че вероятно точно това ще си кажа някой ден. Така стана. Винаги така става. Дано гледаш от някъде и дано разбираш колко много ми се иска да имахме още малко време.  Вече не плача. Но винаги те чувам в онази песен, в думите й. "No Тears".

За майката

"Когато вървя след теб по улиците, усещам онова, което мислиш. Когато влизаш в колата си, когато внезапно закриваш лицето си с ръце и започваш да плачеш, знам какво мислиш. Когато късно нощем излизаш от таксито, когато не искаш да се прибираш, когато обикаляш улиците и пушиш, знам какво мислиш. Искаш да избягаш и едновременно да се завърнеш някъде."

                                                                                                                                  

  Теодора Димова

                                                                                                                                     "Кучката"